Екскурзия до Египет

Една приказка за Египет

Знаете ли че в 25 милионния Кайро има само два светофара?

Малко повече от два часа бяха изминали откакто се качихме на самолета в посока Кайро, Египет. Тъкмо бях в най-приятната част от съня, виждах разточителни плажове, плувах сред красиви коралови градини и някой ме потупа по рамото да се събудя. В първия момент почти бях готова да се разсърдя, но само почти защото през илюминатора видях нещо уникално – навсякъде пясъци, спускащи се като златни реки към морето. И изведнъж тяхното надмощие е нарушено от величественото синьо тяло на Нил, реката, даваща живот на милиони хора от хилядолетия. Радостни тръпки ме полазиха цялата, вече нямах търпение да сляза на земята и да изживея една приказка в Египет, да попия цветовете и ароматите на Африка.

Както можеше да се очаква, летището на Кайро е огромно, но още по-огромна е суматохата която създават египтяните, работещи на него. Всяко тяхно действие е придружено с много шум, подвикване и бурни жестове. Но лицата им, те са безкрайно дружелюбни, създават усещането че всеки един турист кацнал на тяхна земя е повече от добре дошъл. Получаваме бързо багажите си и излизаме навън към чакащите ни приключения.

Ако някой ви каже, че Кайро му прилича на еди-кой си град, да знаете че това е невъзможно. Няма втори град като Кайро (в превод името означава „непобедим“) и неговото 25 милионно население. Първото нещо, което няма как да убегне като впечатление е безобразния трафик. Той е навсякъде, между стотиците коли едва може да се провре велосипед, изглежда повечето шофьори си получават книжките по наследство и въпреки това не видяхме нито една катастрофа. Всички улици и булеварди са еднопосочни, не видяхме нито една дупка по асфалта! Има разчертани пешеходни пътеки, но абсолютно никой не ги спазва – хората си притичват, но колите ги пазят и без това не е много трудно да се намали и без това ниската средна скорост от 15 км/ч в града. Почти шокиращо е че в целия град има само два светофара и то в стария административен център. В автомобилния парк преобладават ладите и москвичите от 70те години на миналия век. Големите превозни средства като минибуси и автобуси се придвижват без предни капаци за по-добро охлаждане в жегата. Най-доброто и любимо помощно средство на шофьорите е клаксона и неговото непрекъснато, често неналожително натискане. В първия момент съвкупноста от всички клаксони може да причини главоболие, след първия половин час дотолкова се свиква с нея, че съвсем може да се изключи като осезание. Логично си задавам въпроса дали тук изобщо някой стига навреме за уговорена среща. Няколко дни по-късно щях да разбера, че точноста и забързаното ежедневие са прекалено чужди на египтяните. Една от любимите им думи е „иншала“, която носи в себе си значението на спокойно, без паника, всичко е под контрол и ще ти я кажат дори и при най-малкия признак че си се разтревожил за незначителни неща като време и пространство.

Още на първа среща Кайро ни показа двете си лица – едното на крайна бедност, другото – на богатство и разточителство. По пътя от летището до хотела видяхме цели квартали с порутени къщи, къщи без покриви (така се избягва плащането на данък сгради, защото къщата се счита за незавършена. Освен това в пренаселените жилищни квартали плочата на последния етаж се превръща в идеално място за отглеждането на домашни животни като кокошки, кози , зайци. Да, точно така, египтяните си гледат животни на покривите на къщите си . Под десетките мостове на открито живеят хиляди бедняци, които ползват за нуждите си вода директно от реката и се хранят в най-добрия случай на платнища върху земята. В същото време на другия полюс на благоденствието блестят лъскави магазини и хотели, големи молове и бизнесцентрове.

В културно отношение Кайро предлага много на посетителите си. Националният музей събира цялата история на тази древна страна или поне това, което не е разграбено и гордо причислено към експозициите на големите европейски градове. Тук на показ са 136 000 експоната , а още около 40 000 чакат в подземията ред за реставрация и официално представяне пред широката публика. Трудно може да се опише всичко интересно в музея, то трябва да бъде видяно.

Лотос и папирус са два от символите на Египет. От нежното цвете са произведени първите парфюми, а от растението – папирусите. Сечението на стеблото му е във форма на пирамида и според местния ни гид именно то е дало идеята на древните фараони за построяването на единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят.

Трите величествени пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин са разположени в една линия на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото слънцето залязва на запад. Обратно на това, домовете си са строяли на източния бряг на реката.

Към края на втория ни ден в Египет, след като задължително се снимахме пред загадачно усмихнатия Сфинкс, посетихме точно определени магазини за парфюми и папируси, пихме по едно свръхсладко кафе близо до пазара Хан ел халили (ако са ви останали сили да се пазарите тук е идеалното място да се сдобиете с много сувенири и дрънкулки за малко пари) и потеглихме на път към Хургада, нашата крайна плажна дестинация.

Разстоянието от столицата до курорта е близо 500 километра и в началото на пътуването бях изпаднала в лека паника как ще издържа 6 часа в автобус насред пустинята и колко точно ще друса от дупките по пътя. Сега като се върна назад с ръка на сърцето мога да кажа че по-приятно пътуване с автобус не ми се е случвало. Невероятно добри магистрали раздират като безупречна черна коса пустинната гръд. Пясък, асфалт – всичко е в една равнина и безкрая все едно те поглъща. Докато позяпаш пейзажа наоколо, да размениш няколко думи и впечатления със съседите по място, да подремнеш малко след задължителната фас пауза и ето че от едната страна на пътя се ширва Червено море. Късно вечерта е, няма как да го видим в пълния му блясък, но пък и утре е ден. Утрото определено ни свари неподготвени…в добрия смисъл на израза…

Нали си спомняте съня, който ви описах в началото на тази история? – е, той се оказа съвсем реален и си има име – Хургада. Двадесет километра чист и красив плаж, без намек за грандомански строежи подобни на тези по нашето Черноморие, хотели, ширнали се на големи територии със задължителните ориенталски елементи в дизайна, изключително любезен персонал. Кристалните води на Червено море омагьосват и привличат да плуваш все по-навътре. Докато наблюдаваме цветните риби и корали, се питаме дали пък някой велик художник не е изпуснал нарочно палитрата си, та да се обагри всичко наоколо по толкова красиво неописуем начин.

Вечерите за цялата компания задължително са придружени с ароматни наргилета, ориенталски ритми (странно, точно там и точно тогава изобщо не ми се струваха дразнещи за слуха, макар това да не е моя тип музика), кръшни дервиши, чиито танци могат да докарат до състояние на транс и обикновенния опиянен от няколко разхладителни коктейла зрител. Е, не пропуснахме и вечер в Хард Рок Кафе в центъра на Хургада, със задължителното купуване на тематични тениски за сувенир и снимки тип „добрия позьор“. И така цели 6 дни…

На голямото летище в Хургада ни изпращат същите гласовити египтяни. Казваме „Довиждане, Египет!“ и сигурна съм всеки тайнично си пожела скоро отново да може да се завърне на Африканска земя.

P.S. “Иншала“

Една седмица безвремие и спокойствие в Египет и позабравих някои вредни навици, като следене на часа и прогнозата за времето. В крайна сметка слизайки от самолета в София се оказах по джапанки в сняг до коленете.

[Show as slideshow]

[View with PicLens]