Usit Colours Blog – Самолетни билети, Почивки, Настаняване, Студентски бригади

От София до Лисабон … и обратно

Лисабон – градът на седемте хълма, перлата на Португалската колониална империя, градът на Фаду, или просто minha amada Lisboa (мой любим Лисабон). Няма как да скрия искренните ми симпатии както към към този град, така и към цяла Португалия. Земя огрявана от слънцето през по-голямата част от годината, брулена от вятъра и вълните на Атлантическия океан, примамва не само с хубавото време, вкусната храна и доброто вино, но и с онзи невидим на пръв поглед дух на страната, а именно спокойствие, уважение и толеранс към всеки.

И тъй, започвам една серия от статии, в които ще се опитам да ви представя тази така обичана от мен страна. Напълно субективна и изкривена гледна точка – моята гледна точка.

Ден-два, седмица или две, са напълно недостатъчни за да опознаеш този град, но са достатъчни за да усетиш духа на Лисабон (или Лижбоа, както се произнася на португалски) и да се заредиш с позитивна енергия за месеци напред.
Много са местата, които заслужават внимание, безброй са ястията, които трябва да се опитат, а плажовете… те са тема на отделна статия!

В сърцето на историческия център на града се намира Алфама – една от най-старите части на града, оцеляла като по чудо след опустошителното заметресение сринало по-голямата част от града през 1755г. Това е може би най-очарователната част от града, с лабиринт от тесни улички, по които човек лесно може да се загуби (с удоволствие) и след кратко лутане да се озове на същото място от където е тръгнал. В близост до катедралата Сао Винсент, се намира пазара „Фейра де Ладра“ – невероятният битак, където можете да се сдобиете с уникални джунджурии срещу центове (напр. няколко броя на National Geographic от ’68г. за по 50 цента бройката).

Свежият въздух на Лисабон ухае на кафе, прясно опечен хляб, печена риба и сладкиши. Кафенетата са пълни по всяко време на денонощието, а по тесните улици на Алфама минават трамваи, които са минавали от тук и преди 100 години. Едно от големите предимства на града е именно чистия въздух. Хълмистия терен, в комбинацията с огромната река Тежу, вливаща се в океана и постоянния океански бриз, носят уникална свежест и чистота.

Продавачите на кестени (castanhas) добавят своя аромат към пъстрата палитра от миризми и усещания, и редом с миризмата на прясно опечена риба, правят „бедния“ турист жертва на кулинарните изкушения.

Португалците имат онзи типичен за Иберийския полуостров навик просто да се покриват в късния следобед, подготвяйки се за късната вечеря. Ако излезете по улиците на Лисабон в 8-9 часа, ще останете с впечатлението, че това е най-скучния град в Европа. Грешка! Просто за португалците вечерята е свещенна, а общество в което кухнята е залегнала дълбоко в културата и манталитета, не може и дума да става за претупване на вечерята, или нещо от сорта „хапване на крак“, „нещо леко за трапезата“.

Вечерта в Лисабон е ясна – Байро Алто – най-колоритния квартал на Лисабон, центърът на нощния живот, където тесните улички се превръщат в арена на манифестиращи, забавляващи се хора, които не спират да се наливат със всякакви без/алкохолни коктейли.
Клатушкащ се младеж си проправя път в тълпата, която надзърта във всеки от хилядите малки барове и ресторанти, влиза и излиза от тях, внасяйки навътре силен глад и отнасяйки навън дъх на риба и вино, за да се подпре на съседната стена и да потъне в чаша кайпириня (силна алкохолна напитка от бразилски произход – микс от кашаса, лайм и счукан лед).

От близката бразилска кръчма се носи боса нова на макс, виждат се сенките на танцуващо множество, а под балкона група чернокожи расти от Кабо Верде споделя цигара растафарианска ганджа, докато покрай тях минават изискани дами и господа, дошли в квартала, за да се насладят на най-вкусната, евтина и разнообразна кухня в Лисабон. Там ориентирът не са известните места, а онези, от които ухае вкусно и се чува хубава музика. Тук живота кипи с пълна сила, а хора от цял свят общуват така, сякаш са приятели от години.

Най-привлекателната черта на Байро Алто е, че има място за всеки – бил той хипар или бохем, принц или просяк. Но не отивайте там преди 11 ч. – вечерта едва прохожда и капаците на заведенията са захлопнати, а единствената ви компания ще са няколкото котки и прането по просторите на тесните улички. Байро Алто е трудно да се опише с думи, трябва да се види и опита!

Разбира се, Лисабон не е само ядене на корем и пиене по кръчмите до изгрев слънце. В този град всеки може да открие нещо любимо, било то да се скита на воля из улиците, да обикаля из десетките музеи (много от които безплатни), или просто да се наслаждава на гледката от някое мирадоро (тъй като центъра на Лисабон е разположен на 7 хълма, „Мирадоро“ са онези приятни градинки във високите части, от които се откриват живописни гледки към останалата част на града ).

На около 30 мин. от центъра на Лисабон се намират множество забележителности, които всеки посетител би трябвало да отбележи. От гара Россио, можете да хванете влака за Синтра – историческо градче на запад от Лисабон, където са запазили духа и очарованието на Ренесанса.

Другата известна влакова линия е връзката Лисабон – Кашкаиш, по която са разположени множество забележителности – Белемската кула, мономента на мореплавателите, манастира на Йерохоните, едина от най-големите галерии за съвременно изкуство в Европа (Centro Culturao de Belem), строхотни плажове, лятната резиденция на португалските крале в Кашкаиш, Устата на дявола (Boca do Inferno) – страховита скала, за да стигнем до най-западната точка на континентална Европа – Cabo de Roca.

За Лисабон има много какво да се разкаже, има и много какво да се види. Най-важното е обаче, да стигнеш до там, да се докоснеш до местната култура, да се „заразиш“ с безвремието и спокойствието на тази земя.

Пътят до там обаче е сравнително дълъг и задължително с прекачване (ако пътувате със самолет. Автобуса го забравете – 40 часа път с камили). Както винаги при пътуване в Европа алтернативите са low cost или редовни авиокомпании. За Low cost-а, най-добрата опция е през Мадрид, откъдето EasyJet имат ежедневни полети до Лисабон. Неудобството е, ако неможете да направите връзката в рамките на деня и ви се наложи да висите цяла нощ на мадридското летище Барахас. Освен това, като добавите таксата за багаж и определено скъпите билети София-Мадрид, доста по-оферта излиза полет на редовна авиокомпания. Като цена излиза малко по-скъпо, но определено по-удобно – няма да се разправяте с прехвърлянето на багажа от полет на полет, можете спокойно да си пиете бира/вино на борда и така в ранния следобед да кацнете на португалска земя.
Конкретен пример е полет от София до Мюнхен в 6:10ч., като с престоя в Мюнхен и следващия полет Мюнхен – Лисабон, кацате в 13:15 в Лисабон, където деня тепърва започва и ви очаква с много изненади.

Субективен и пристрастен съм към Португалия и Лисабон, не отричам. Но повярвайте ми, има защо!

Очаквайте в следващите постове още за Португалия – Азорските острови и Мадейра, Северна Португалия и Порто, Алгарве и Алентежо на Юг!

Снимки: личен фото архив

Още по темата

• С любимия отбор в Европа

Етикети: алфама, байро алто, кашкаиш, Лисабон, португалия, Самолетен билет до Лисабон, синтра, софия лисабон