Беглика фест 2010 | Beglika fest 2010
И така… миналият уикенд се проведе Беклика Фест 2010 в местността „Чатъма“, покрай брега на яз. Голям Беглик. Едно събитие инспирирано от идеята за отговорно потребление и оставянето на минимален отпечатък върху околната среда и организирано от сдружение „Байкария„.
Фестивалът, поне за мен, беше едно от най-яките организирани мероприятия, на които съм присъствал в България. Атмосферата, мястото и хората, създадоха една супер позитивна обстановка, трудна за описване. С две думи – да си бил там, да си го усетил 
Освен хубавата музика, за доброто настроение на гостите се погрижиха и десетината павильони, продаващи вкусна храна на „народни цени“. Лично аз най-много се въртях около навеса на „Пий не бой се“ – импровизиран бар, където бирата с чашка втора употреба струваше 1,50лв, а за същата цена зад бара се предлагаше и най-хубавият боб (в пластмасова купичка за многократна употреба), който съм вкусвал от доста време насам.
На голям интерес се радваше шатрата на цирк Cumbo, където постоянно се въртяха пойове и обръчи, начинаещи и про жунгльори подмятаха кегли и топки, а безпорно голямата атракция (предимно за децата) бяха изпълненията в цирка на талантливата трупа.
В съседство на цирка бе шатрата на „Живи места“ – мястото за зелено образование, където се изнесоха много лекции и дискусии относно екологичното равновесие и биоразнообразие, опазване на околната среда, и наболели теми като „Защо изчезва българското кисело мляко“, „Минало, настояще и бъдеще
на глухаря в България“, какво се случва с билките и пчелите в България и още много други интересни теми.
Пръдължавайки надолу по поляната, в съседство бяха тентата на WWF България, където всеки с желание, можеше да закупи тениска или суитчър с логото на организацията и така да спомогне за нейното развитие.
В непосредствена близост беше местенцето определено за представителите на Тринога, където всеки можеше да пробва от боровия сок, вкусна палачинка с кафе на free цена – оставяш толкова, колко смяташ че си заслужава.
„Хижа книжа“ – свободното място за четене, където всеки може да си избере книжле с което да разпусне в лежерните следобеди и да срещне сродни души.
Ако продължа в този дух – да изброявам всичките атракции и забави на Беглика, опасявам се, че ще стана досаден или пък тези които не бяха ще вземат да ми завидят. Ще спонема само още няколко интересни инициативи, на които бях свидетел – „Лудото пате“ – надпревара със собственоръчно направени плавателни съдове, въжена градина с мокро приземяване, слаклайн парк – начално обучение по SLACKLINE – първи стъпки на лентата, масажи, демонстрации на БЧК (големи благодарности, за дето ми оказаха първа помощ в нужда), оригами, надхвърляне с телефони, огромно „Не се сърди човече“, безплатен юнски брой на National Geographic и още, още много.
За музиката на фестивала – супер добра селекция, както на банди, така и на DJ-и. Петъчната вечер започна с проблеми със захранването, като един лош фризер замалко не изяде тока на сцената. Оратница, както винаги забиха в техния стил, и въпреки че съм бил на десетки техни прояви, не преставам да им се кефя. Ако скоро разнообразят и репертоара, сигурен съм, че никой няма да им се разсърди 
След Оратница, на сцаната се качи формацията zeYra, непозната до този момент за мен, но може би най-доброто изпълнение за целия фестивал. zeYra, е сборна формация вкючваща Веско (Исихия), Хорхе, Бъни (Оратница) и още две момчета, който не познавах, но ми станаха любими. За съжаление нито успях да ги запиша, нито намерих в Нет-а тяхно изпълнение, но със сигурност ще имат нови изяви, за които ще ви държа в течение.
Безпорно бандата на втората вечер беше Футбол и Шахмат, които накараха публиката да подскача в рътъма на ска и да аплодира любимците за бис. Тук е момента да ви кажа какъв студ беше горе. След залез слънце, темперетурите буквално удряха дъното на термометрите и сравнение с потните софийски и морски вечери, на Беглика си беше яко студ – особено за аматьори като мен, тръгнали в планината с едни къси гащи и суитчър за връхна дреха. Не че е болка за умиране де – хубавият огън сгрява и обединява
В неделя част от хората си тръгнаха, но тези които останаха компенсираха с качество. Музиката на сцената беше заглушавана от мощната гайда на Веско и ритъма от джембетата на Зарко и Супер Кольо. Коуминацията на вечерта дойде с гигантското огнено шоу и пускането на огромния дракон, който обиколи цялата поляна. Последва страхотен DJ сет, като така и не разбрах кой пускаше – важното беше, че музиката зареждаше с позитивна енергия.
И така дойде понеделник сутрин когато трябваше да хващам стопа на обратно. Имах късмет, да съм първият стопаджия на пътя и да хвана директния стоп до София (въпре че беше уговорен де…).
Ще се видим догодина Беглика
П.П. : Не мога обаче, да не спомена и няколко от нещата, които не ми допаднаха. Предимно това беше в организацията на музиката – проблемите с тока, прекъсването на доста пъти изпълнението на музикантите, големите „дупки“ между изпълненията, дългите sound check-ци и липсата на музика през деня (в 2 от 3 дни). Нещото, което наистина ме отблъсна бе факта, че броя на колите надвишаваше броя напалатките – нищо общо с организацията, а свързано конкретно с посетителите. Много сте ЕКО, нема що!
П.П2.: И нещо позитивно накрая – доброволците на Беглика Фест, без които фестивалът със сигурност нямаше да бъде същият. След като първият фестивал беше организиран с помощта на ЕДС доброволци, тази година организаторите предпочетоха местните доброволци и със сигурност не сгрешиха в избора си.
Снимки от фестивала можете, да разгледате в галерията, или в най-новата придобивка на блога ни – Flickr акаунта на Юзит!
Още по темата
Follow US on
Последни коментари