Canapè Connection – най-новият хостел в София
Кой спи в хостелите? Изпадналите германци или пътешествениците?
Защо хората избират хостел пред хотел, когато не рядко цената на нощувка е същата или доста близка до тази в някой хотел? Този въпрос ми изникна съвсем скоро, когато трябваше да настаня приятели от Варна, които отказаха да отидат на хостел, когато им предложих тази опция. Естествено, накрая отидоха. И познайте какво – мисля, че те вече са големи привърженици на хостелите.
Първоначалната им реакция на отказ толкова ме изненада, че трябваше да преосмисля въпроса защо хората като мен, с доста над средните за България доходи, избират да спят в хостел, а не в хотел. И същевременно ми се наложи да осъзная, че голяма част от българите не познават културата на хостелите и пътешественическия дух.
Приятелите ми от Варна сами стигнаха до извода каква е основната разлика между хотела и хостела: и тя е в атмосферата и емоцията, която получаваш на двете места. Хотелът, естествено, ти предлага тишина, комфорт, уединеност, но и доста стерилност и изолираност от живота в дадената държава или град, гостите обикновено са по-студени и не можеш лесно да се запознаваш, а пък персоналът е за да те обслужва, а не за да си говори с теб или споделя свои преживявания и истории. Ако отседнеш в хостел, обаче, ти се запознаваш с други пътуващи, излизаш с тях по барове, дори можеш да продължиш с тях в пътуването си, а и персоналът е като местния гид, когото можеш да питаш за всичко, което те интересува за града, държавата, за хората, може да ти сготви нещо местно и вкусно. [...]
Моите хора настаних в Canapé Connection - най-новият хостел в София, в който са съчетани предимствата на хотела , с тези на хостела. Цените са по-високи от повечето хостели в София и в същото време доста ниски за условията, които предлага. Даже на живо, трябва да призная, хостелът изглеждаше доста по-готин. Гостите ми получиха това, което търсиха от хотела, а получиха и бонус – готина атмосфера и приятелско отношение.
За мен беше доста интересно да видя промяната в отношението на приятелите ми на тази тема – те не спряха да говорят с кой са се запознали, кой къде бил ходил, какво бил видял. Всичко това ми напомня колко много ми се пътува и как точно в този момент спирам да пиша и започвам да си стягам багажа – заминавам, не знам къде, дестинацията няма никакво значение.












Последни коментари