Мария от Софийски и LА от САЩ

­­

Правил ли си го в Америка? Аз го направих и беше хипер яко. Направи го и ти! А ако си го правил, направи го пак! Както казват в USIT ( няква реклама пускам) – втория път винаги е по-яко!
Америка ми липсва sooooo muchhhh, това беше най-готиното лято в целия ми живот! No kiddin! Всеки брингва някакъв опит от там, научава се, че в крайна сметка мама и тати ги няма и си на 5000 километра (най-малко) и трябва да се оправяш САМ! Няма какво да се плашиш, бригадирче, всички се оправят , ти ли няма?

Като цяло моята история е няква скучна, исках да замина още от миналата година, записах се в университета и в момента , в който започна записването за WAT, нашта Мия беше първа писта. Супер истерийка, къде отивам , какво ще бачкам, къде ще живея, как ще се оправя с английския, защо е 10 май и не са ме викнали в посолството, а аз заминавам след 2 седмици. А цялата работа в посолството беше толкова смешна, задават ти 2-3 въпроса усмихнатите лелки и чичковци и ти казват „You`re approved for J1 visa“! That`s it… No biggy. И така на 27 май заминавам аз за Флорида – The sunshine state, страшно сън-ване в тоя 10часов полет и 2 часа на митницата, затворена при чичко полицай, почти бях готова да си събера партакешите, да си дам 500-те долара и да се прибера. Ама издържах и съм страшно горда от себе си. Мина 1 месец, в който станаха някви супер „fuckin shits“ ( както казваше съквартирантката ми) –  закъснели чекове, по-късно започване на работа, отколкото ти е предвидено в договора, адаптиране към влага, жега, пътуване по 2 часа до работа и яко гърч за кинтите, homesickness :S… Ама дори не ми се говори за това, защото нищо не може да ми помрачи супер слънчевите спомени от супер слънчевата FL…

 

Мина месецът, преместих се да живея в един хотел с две българки и една рускиня… и Party all the time… Стая с 2 легла, шерваш си сичко, прибираш се … стаята на кълбо, цигари, алкохол ( знаем си се българите). Имахме си един лист, на който всеки си пишеше графика за 2те работи, за да се знае кой кога е почивка, кога е на работа и ако не се прибере да се звъни на 911. Общо взето – яката раота … Некви супер яките вечеринки в downtown, прибираш се пеша към 3-4 през нощта, на сутринта си от 8 на работа. Някакви лафчета, секи се запознава с всеки, води някви непознати хора да се запознаете.

Сичко беше много хубаво, освен работата, ама трят кинти. Запознах се с хора отишли, за да съберат пари, с хора отишли да си оправят езика, с хора като мен, отишли да се забавляват и да си сбъднат мечтата. Е, с ръка на сърцето, сбъднах си я … Отидох в Universal studios и бях в Harry Potter theme park. The best day of my life …. Най-най -якото, просто всеки път като ми стане мъчно си отварям 439 – те снимки от тоя ден и си го преживявам на ново! После беше Disney World – нищо общо с Disney Paris! 4 огромни парка и 2 аквапарка, каквото си пожелаеш! И трипчето до Cocoa Beach за рожденият ми ден, океан и нелегална пиячка, защото съм baby и нямам 21, ама догодина!!! И Everybody loves Miami, for real … Страшно красиво място без съмнение, кристална вода, чисти плажове, хубава музика, яки клубове ( не за мен де, ама както казах догодина!) Не трябва да забравяме и Florida Mall! (:

(Разговор между мен и мама:

Мама: Къде ще ходиш днеска, нали си взе paycheck-a?

Аз : В мола.

Мама: Ясно, пак ще мрънкаш, че нямаш пари след 2 дни.)

Имам толкова много за разказване, сигурно мога да напиша книга даже. Wallmart adventure & мини голфинг в 4 сутринта на езеро, 7/11 срещу хотела с най- вкусните doughnuts ever! Вечерта, в която ядох българско сирене в Jerusalem restaurant :D , как си плащахме стаята с центове, вечерите в Denny`s , продавачката в Starbucks, която като ме видеше правеше Shaken Iced Tea Lemonade без да й казвам нищо, как се опитах да вляза в Sea World с fake ticket, билярда в Old Town, и как ме разбиха на X-box и почти счупих дистанционното от яд, огромните cheeseburgers във Friday и картофи, се едно си поръчал 1 кило в „Дивака“! Песента, която ми пееха колегите „Why u actin like like Mia Bia“, начина, по който сички те приемат и се кефят на акцента ти.

Но от всичко най-много ми липсват американските приятелите и съквартирантките ми. Дори без сичкия fun, те са нещото, което ме кара да се усмихвам, когато се сетя за Америка.Те са най-хубавият ми спомен и причината, поради която ще заминавам пак!

Американска мечта има, изживях я и си я искам пак! Поискай я и ти, обещавам – няма да съжаляваш! Work And Travel rules!

 

 

Други публикации

Comments are closed.