Usit Colours Blog – Самолетни билети, Почивки, Настаняване, Студентски бригади

Work&Travel Uncensored – ALASKA

Здравейте, авантюристи…

Готови ли сте за незабравимо лято? Аз имах вече едно такова  и сега се подготвям за още 4 забавни месеца в USA…

Предполагам, че моята история е доста по-различна от тези, които сте чували до сега, но пък е не по- малко интересна.

Всичко започна през януари 2010, когато с моя приятелка решихме, че е крайно време да заминем на бригада в USA. Всичко стана доста внезапно… не знаехме нито къде искаме да отидем, какво да работим, кога да заминем. Бяхме чули доста хубави неща за Аляска и се насочихме в тази посока. Намерихме добра оферта и решихме, че заминаваме.:)

Интересното беше, че когато отидохме в Usit Colours (между другото – страшно готини хора работят там) и казахме името на хотела, в който ще работим, ни погледнаха доста странно и въпросът беше: „Това е в Аляска, нали?“ Когато въведохме името на градчето в Google Еarth, за да видим къде по-точно отиваме, видяхме само 10 покрива и един огромен ледник т.е. едно голямо НИЩО.:) Все пак вече бяхме подписали договор с работодателите и нямаше мърдане. Взехме всички зимни якета, пуловери и ботуши и тръгнахме. Беше доста дълго пътуване. След 30 часа полет, най-накрая пристигнахме в Anchorage в 12ч. през нощта и разбира се беше светло. Всеки е чувал за белите нощи.:) Хванахме такси, за да отидем до къщата на работодателите.  Смешното беше, че таксиметровият шофьор беше китаец и говореше доста зле английски, та беше голям цирк, докато се разберем къде искаме да отидем. Въпреки всичко намерихме къщата и ни посрещнаха  много топло. На другия ден тръгнахме за въпросното НИЩО – Kennicott Glacier Lodge, Wrangell St.Elias National Park.

Денят беше ужасен. Валеше и беше много мрачно. Пътувахме 8 часа с кола и за да бъде картинката пълна – по черния път спукахме гума. В колата бяхме 6 жени и 1 мъж, който никога не е хващал волан на кола. Това беше най-дългото сменяне на гума през живота ми – цели 2 часа под дъжда. Когато пристигнахме в хотела бяхме страшно изморени и абсолютно нищо не можеше да ни впечатли. Затова се настанихме, вечеряхме и веднага в леглата. На другия ден, вече по-спокойни и отпочинали, се запознахме с всички и започнахме да осъзнаваме, че сме на края на света.:)

Мислехме, че сме изчели всички възможни статии  и информация за това място, бяхме доста изненадани, когато разбрахме, че там няма телевизия, телефоните нямат обхват и интернета е ограничен; когато някой говореше по телефона – другите нямаха интернет. Звучи ужасно, нали? В началото докато се опознаем с хората и свикнем с темпото им на говорене беше доста забавно. Всеки път, когато говорехме с някой, го карахме да говори по-бавно или да повтаря. Разбира се съобразяваха се с нас за това и започваха разговора с бавни изречения, но после забравяха и пак говореха много бързо. В интерес на истината това беше доста полезно за нас, тъй като много по-бързо свикнахме с езика и се отпуснахме да говорим. Работехме предимно с американци, имаше само 5 човека от Европа – Молдова и Азърбейджан. В началото това доста ме притесняваше, защото си мислех, че американците няма да ни приемат и да искат да говорят с нас, тъй като не можехме да говорим като тях. За наше добро изобщо не бях права! Срещнахме невероятни хора, много забавни, открити и приветливи. Създадохме  добри приятелства и ако трябва да бъда честна, с американците се разбирахме повече отколкото с европейците.:) Оказа се, че тази представа, която имаме за американците от филмите, не е много вярна. Имаше хора, които бяха много интелигентни и доста заможни, но по абсолютно никакъв начин не го показваха и винаги ни помагаха. Там  бяхме като едно голямо семейство – всеки знаеше за радостите и болежките на другите. Имали сме доста забавни пиянски вечери заедно!:)

Една вечер се бяхме събрали пред общежитието и пиехме. Докато се смеехме, при нас дойде една лисица, стоеше на  1м от нас и изяде тортата, която готвачката  беше сготвила. В края на месец август мечките започнаха да идват в района на хотела, за да ядат малини. Един ден, както си работехме, видяхме мечка на 2 метра от нас. Хубавото беше, че бяхме на безопасно място и мечката само ни погледна и си подмина. Те определено бяха често явление, можеше да ги видиш по всяко време и навсякъде. Една от колежките се прибираше пияна от бара, когато срещна мечка на пътя. Повярвайте ми, 5 дни след това разказва как е крещяла на мечката и след това е продължила да си пее по целия път до вкъщи.:D Животните в този парк са свикнали да живеят с хората и изобщо не се впечатляваха, когато срещнат някой по пътя си. Там научихме, че когато видиш мечка, никога не трябва да бягаш. Трябва да започнеш да викаш и ръкомахаш колкото сили имаш. Мечките в този парк не са гризли, тъй че няма да те нападнат. Е, като изключим един ден, в който затвориха пътя до общежитието, защото беше дошла една Гризли от някъде си, но те бързо я ликвидираха.:) Друга интересна случка е, когато пожарникарят на градчето имаше рожден ден и беше поканил група от Anchorage да свири. Всички в града ( 20 човека) знаеха за това парти и всяка година го чакат с нетърпение – най-големият купон за годината. Разбира се и ние бяхме там.:) Беше много готино, запалиха огън, всеки си носеше алкохол, имаше музика и се получи добър купон. Като стана въпрос за алкохол, само да ви спомена, че в градчето, което беше на 12км от хотела и единствено в околията, има 1 бар, 1 магазин и едно кафене.:) Забавното е, че всички се познават и са много приветливи.  Моят рожден ден и този на приятелката ми са през юни. Отидохме в бара да празнуваме  рождените дни  и когато влязохме, всички хора вътре ни пяха Happy Birthday, въпреки че не познавахме никой. Беше много забавна вечер!:)

Към края на лятото, средата на август, дните бяха нормални – имаше ден и нормална нощ. Повечето нощи не бяха ясни и нямаше нито звезди, нито луна, беше тъмно като в тунел без изход. Ако има мечка пред  теб, ще я усетиш, едва когато се блъснеш в нея.:D Шегувам се, много преди това ще я чуеш.:) Но ясните нощи бяха много красиви. Една такава студена  нощ видяхме Северното сияние. Беше невероятно!

Най- големият ледник в USA се намира на 1 час от този хотел. Всички от персонала ходихме на ice climbing – безплатно! Страшно готино преживяване! Къде другаде можеш да отидеш да катериш ледник освен в Аляска? – Никъде!:)

Относно работата… не можем да кажем нищо лошо! Работехме като Housekeepers по 40 часа седмично. Имахме overtime, плащаха ни по 7.75$ на час плюс бакшиши. Не плащахме за храна и housing, ядяхме това, което ядяха и клиентите на хотела. Мога да се похваля, че не сме качили нито килограм.:) Като краен резултат мога да кажа, че с работа само на 1 място изкарахме толкова пари, колкото изкараха нашите колеги в другите щати, които работеха на минимум 2 места.

Едва когато обърнахме глава назад преди да си тръгнем, оценихме и разбрахме, че колкото и да е отлъчено от цивилизацията, това място е единствено и неповторимо. Хората, които срещнахме там, моментите, които преживяхме, чувствата, които изпитахме…беше страшно различно и незабравимо!

Петя

Още по темата

• Декемврийски брой WATwithUS OUT NOW
• Пътуване до Америка
• Абонирай се за UseIT бюлетин и спечели почивка в Прага
• Ранно море в Гърция
• Земята от високо

Етикети: alqska-bileti, alqska-pochivki, alqska-usit-colors, bileti-za-aliaska, brigada-v-alqska, brigadi-v-alqska, color--v-usa, how-to-work-in-alaska, iskam-da-otida-v-usa-na-pochivka, kak-da-otida-v-usa, kak-da-otida-v-usa-prez-2011, kak-moga-da-otida-v-usa, na-usit-colours, studenski-brigadi-na-alqska, uncensured, USIT COLOURS, usitcolours-bg, Work And Travel USA, www-usit-bg-com, www-usit-colours-bg