Usit Colours Blog – Самолетни билети, Почивки, Настаняване, Студентски бригади

Work&Travel Uncensored – Ireland

Атмосфера. Свобода. Дух. Живот. Несъмнено това ще са сред първите думи, които ще се употребят, ако трябва да се опише Ирландия. Да бъдеш тук е цяло преживяване! Има нещо особено очарователно в това да си на точното място, в точното време и да знаеш, че си направил един чудесен избор за себе си и по-различното си лято. Ирландия е мястото, където можете да си създадете достатъчно спомени, за които да разказвате с години напред.

Не крия, че от доста време таях в себе си страст по Ирландия. Слушах музиката им, пиех Гинес в софийските кръчми, разглеждах снимки, изучавах географията и езика им. Тази пролет имах избор пред себе си – дали да отида отново в САЩ или да посетя този илюзорен оазис, на който се възхищавах от разстояние. Това изобщо не ми изглежда като избор, като се замисля сега. Е, казах си, щом всичко това, което харесвам, се случва там и сега, защо просто да не стана част от него? Така или иначе, гостите в Ирландия са повече от добре дошли. Освен чисто психологическата нагласа, че ще се чувствам добре в Ирландия, прагматикът в мен изтъкна безброй плюсове – мога да отида с личният си автомобил, стига да желая; работното ми разрешително ще е за 5 месеца; заплатите са по-високи и са в евро; билетът за самолета ми ще е 40 евро ( Бургас – Дъблин, Aer Lingus); ще съм си в Европа, който е предпочитаният от мен континент за живеене; приятелите и роднините ми ще могат да ми дойдат на гости; ще мога да си избера сам работата, както и квартирата; ще мога да си ползвам телефона, все едно съм си у дома; ще мога да ходя на концерти на големи групи всяка седмица; ако искам, мога да ходя до Англия за изложби или футбол срещу 2 часа работа; ще имам на разположение над  100 дестинации из цяла Европа срещу 20 евро (справки RyanAir и Aer Lingus); ще бъда сред нормални, добре изглеждащи, интелигенти хора; храната ми ще е качествена или дори това, че няма да трябва да обяснявам къде е България… Но в крайна сметка не беше всичко това, което ме убеди. Другият човек, който живее в мен, заради когото обикалям навсякъде из света през последните 7 години, онзи свободолюбивият… той имаше финалната дума. Това, че няма да ходя в някакво посолство, едва ли не да се моля на някакъв чиновник, да ми даде виза, която спокойно може и да ми откаже без да ми се обяснява, беше нещото, което ме убеди в правотата на избора ми далеч преди да замина. Не виждах защо трябва да се превръщам в роб на някоя корпорация, вместо сам да изградя бъдещето си, по мой вкус и да се чувствам нормален човек. Не знаех изцяло какъв е начина на живот в Ирландия, но бях сигурен в едно – този в САЩ не е за мен. Отвращаваше ме и още по-големият абсурд – да отида да живея във фургон в английска ферма и да бера ягоди, сякаш е последното нещо, което можеш да правиш на света.

Наслушал се бях на какви ли не глупости относно Ирландия, които ме убедиха само в едно – тази страна е тотално непозната у нас и явно се бърка с Англия. Започна се с това, че видиш ли кризата така сринала държавата, че били едва ли не пред банкрут и работа там няма. Нямало и да има в следващите 20 години сигурно. Все валяло, било студено, хората били грозни – рижави, с лунички. Животът бил скъп, терористите на ИРА се разхождали с автомати по улиците и взривявали чужди коли и тем подобни небивалици. За радост съм от тези, които обичат да се убеждават с очите си.

Първо, работа има колкото щеш. Хубавото е, че разрешителното е абсолютно генерално и няма никакви ограничения относно това какво и по колко ще се работи. Да, работата не е предварително осигурена, но нима така не е по-добре – да имаш пред себе си цяла една държава, в която да се установиш там, където ще ти бъде приятно? Тукашният офис на USIT в това отношение ме изуми – две момичета са, които ти помагат всячески още от първия ден след ориентационната среща, публикуват обяви, съветват те, организират срещи с другите участници в програмата, на които можеш да размениш по дума и да разбереш кой къде работи и дали няма още едно свободно място. Иначе практиката е елементарна – обикаляш из града, разглеждаш за табели по вратите или просто влизаш там, където ти харесва и искаш среща с мениджъра. Е, задължително е английски език да се говори на много високо ниво, защото все пак има доста безработни хора и трябва някак да изпъкнеш и да впечатлиш работодателя. Обикновено централните кафенета и кръчми са претъпкани със CV-та и е добре да се търси работа извън добре познатите зони. Jobs.ie е големият портал за търсещи работа в интернет, но резултат от там може и да не се получи поради големия брой мързеливи хора, които предпочитат да седят у дома и да бълват CV-та, вместо да станат и да говорят лично с този, който в крайна сметка взима решението. В моят случай, след около месец търсене на подходящо място, бях ходил на няколко интервюта и в крайна сметка имах избор къде да започна. Повече от това не съм и искал. Избрах си и чудесна квартира в близост до работата, деля къщата с хазяите си, защото исках хем да плащам по-нисък наем, хем да бъда сред ирландци, за да могат да ми разказват за историята на страната, музиката, начина на живот, езика и всичко, за което съм любопитен.

За да отговоря и на останалите въпроси – не, не е студено и не, не вали непрекъснато. Е, не са горещини като типичното наше лято, но температурите са около 20-22 градуса, което на нивото на морето е много комфортна температура за живот. Относно валежите ми се струва, че в България валя повече пъти, отколко тук. За количества не говоря, защото тук все пак сме на средата на океана и не вали както у нас, а по-скоро преминава облак и след 5 минути го издухва. И не, хората не са рижави – това са англичаните, саксонското племе. Тези тук са келти и са руси, стройни и главно синеоки. А относно живота – квартирите са около 200 евро на месец, хлябът е 50 цента, месото 2-3 евро, плодовете и зеленчуците се продават по 15 броя за 1 евро. Звучи ли познато? Не бих казал, че е по-скъпо от България, камо ли в частта с дрехи и техника. Освен това данъците са несравнимо по-ниски от американските – досега за 3 месеца работа са ми удържали около 100 евро. При това се връщат изцяло при отпътуване без нужда от посреднически фирми, а само чрез подаване на документа, че си напуснал работа. За сравнение в САЩ платих общо 750 долара данъци за 4 месеца, 30 долара на фирма, която да обслужи документите ми за връщане на данъците и в крайна сметка тяхната служба ми изпрати писмо, че данъците ми са прекалкулирани и всъщност трябва да получа 5 долара. И тях още не съм получил, а беше преди 3 години. Това, за което се плаща повече обаче е алкохолът и вечерите в ресторанти. Високият акциз върху алкохола определя цена от 5 евро за пинта Гинес в заведенията в Дъблин и е много вероятно там да остава голяма част от заплатата ви. Легендарното ирландско уиски е на същата цена. Но пък да се слееш с тълпата в някоя 200 годишна дървена кръчма и да пийнеш свеж Гинес или Jameson, докато група ентусиасти свирят музика… е, разбирате ме, с цените се свиква лесно

Относно начина на живота обаче имам какво повече да споделя… той е прекрасен! Това е главното нещо, което ще остане запечатано във всекиго, посетил страната – уникалната способност на хората тук да се забавляват. По улиците се свири, пее, танцува! Всяка вечер е „петък вечер”, привидно всеки се познава и народа просто празнува живота! А това създава атмосфера. Атмосфера, в каквато никъде, никога, не съм се впускал. А както казах, съм бил къде ли не. Въодушевяващо е цялото настроение, с което е изпълнен Дъблин, особено нощем. Все пак говоря за град, който се посещава от около 5 милиона туристи годишно, които са повече от радушно приветствани от местните. Да, вечен купон е. И това е най-малкото, което може да се каже! Отне ми 2 седмици ходене из центъра, за да стигна до заключението, че който не е бил на улица Темпъл Бар (главната туристическа улица, с многото кръчми) в 3 през нощта, изобщо си няма понятие за какво иде реч в живота. Неописуема е тази суматоха, това всеобщо веселие. Тук си имат дума – craic. Така се описва цялата глъчка, която се носи от кръчмите. А те са над 700, коя от коя по-стара и романтична, с по-интересна тълпа и с по-богата история. Музикално са представени всички стилове и лесно всеки може да си намери „неговото” място. Тоталната липса на чалга бе особено освежаваща за мен! Открих за себе си множество добри музиканти, нови песни, дори нови стилове. Неща, които у дома никой няма да чуе, притиснат от простотията. Тук си има цяла underground сцена, на която се изявяват десетки некомерсиални творци, а сред тях има чудесни попадения. За да бъда честен обаче след около 3 месеца живот тук установих грешката си, че се заселих в Дъблин.  Градът е абсолютно магически, но по свое му. Дойдох тук главно от притеснение, че другаде няма да намеря работа, че все пак е столица и възможностите би трябвало да са повече. Това вероятно е така, но аз просто се влюбих в начина на живот на западния бряг на Ирландия.

Лекотата, с която минава времето там, спокойствието, красивите пейзажи, блясъка в очите при разговор в кръчмата, повечето традиционна музика, която се изпълнява, цената от 3 евро за пинта Гинес… всичко това, за което не знаех преди да го видя с очите си, ме убеди, че трябваше да предпочета Голуей. Това е неголям град на западния бряг, но в него има университет със 17 000 студенти, които съсредоточават вниманието си главно в 10 кръчми. Е, мисля, че става ясно за какво място говоря. Освен това е в непосредствена близост до най-големите забележителности на Ирландия, но те са неизброими, затова аз предпочитам направо да обобщавам – окръзите Корк, Кери, Клеър, Голуей, Донигал, Майо, Слайго. На западния бряг се редуват 200 метрови отвесни скали, с 1000 метрови планини, безброй езера, реки, острови, диви животни и хилядолетна история, запазена в неолитни селища. И всичко е ослепително зелено, тревата е като килим. Безброй цветя растат навсякъде през цялото лято… просто защото вали, но е топло. Има си добра причина да наричат Ирландия смарагдовия остров, всичко искри от цветове! Въпреки това, дори и вашият избор да е Дъблин, не мисля, че ще има секунда, в която нещо ново да не се запечата в съзнанието ви. В непосредствена близост са малките градчета Дън Лийри, Хоут, Далки, Брей. Това са по-скоро курортни селища с фантастични възможности за плажуване, спортуване или просто за разходка. В южната част на града са Дъблинските планини, които стигат до националния парк Уиклоу, така че дори и за запалени планинари, като мен, се намира различно забавление за всеки почивен ден. Аз обаче обичам да използвам огромния плюс, че цялата държава е 200 километра, да се качвам на влака след работа и след 2 часа да съм в Голуей. Да обиколя кръчмите и на следващия ден да половя риба и да се прибера. Близостта на всичко до Дъблин дава безкрайни възможности за пътешестване из страната, струващо половин час работа. През цялото лято се провеждат най-различни фестивали из цялата страна – музикални, театрални, филмови, артистични. Винаги някъде нещо се случва! Да, не преувеличавам, тук е същинският рай!

Обожавам това, че страната просто ти дава възможност да си човек. Не те изстисква, не се налага да се скъсваш от работа. Имаш възможност да си част от обществото спрямо своите интереси и да се забавляваш както намериш за добре, без някой да има предразсъдъци. Предоставя ти се спокойствие, уникална атмосфера и незабравими хора. Хумор, добронамереност, искреност – свободата да се заговориш с всеки просто ей така. Оттам насетне си зависи от теб. Аз обичам да живея, да инвестирам в спомени и сякаш знаех, че Ирландия ще ми даде точно това, което търся. Надявам се да съм ви вдъхновил поне малко да посетите този неопетнен от комерсиализацията кът -  страната просто го заслужава! Гарантирам ви, че няма да се приберете непроменени след цялото това преживяване, което е на разположение тук! В крайна сметка не е случайно, че реката, която пресича центъра на Дъблин се казва Liffey – на ирландски това значи „Живот”. И си е точно на мястото!

Поздрави от един щастлив човек в Дъблин, Виктор Аракчиев

Бел. Юзит: Публикуваме писмото, получено от Виктор, без никакви поправки. Той беше така добър да остави и мейла си (vga@abv.bg ) – ако искаш да го попиташ нещо.

Още по темата

• Кой е твоят 8ми декември? – Машини
• Шарм ел Шейх – на топло през зимата
• Work and Travel 2011

Етикети: brigadi-2011, givot-i-rabota-cv-usa, ireland-, ireland-usitcolors, krasivi-peizaji, krizata-v-ireland-sega, peizaji, studenski-brigadi-2011, studentski-brigadi-2011, studentski-brigadi-2011---, swez--, tudentski-brigadi-2011, usit-colours-, usitcolors-ireland-brigadi, wat ireland, wat-2011-ireland, work and travel ireland, work-and-travel-ireland-2011, www-krasivi-peizaji, студентски бригади ирландия